Краят на редовния сезон в НБА дойде и плейофите започват след 3 дни. Ето и мачовете от първия кръг:
Изток:
(1)Кливлънд - (8)Детройт
(2)Бостън - (7)Чикаго
(3)Орландо - (6)Филаделфия
(4)Атланта - (5)Маями
Запад:
(1)ЛА Лейкърс - (8)Юта
(2)Денвър - (7)Ню Орлийнс
(3)Сан Антонио - (6)Далас
(4)Портланд - (5)Хюстън
Определно интересни мачове и от двете конференции, със доста потенциални изненади. Във Източната конференция могат да станат доста изненади, като например победа на Чикаго над Бостън (справка: не е невъзможно, на Свети Патрик биковете победиха келтите), дори и ранно отпадане на лидерите в НБА Кливлънд. Но от друга страна ако всички фаворити победят ще станат невероятни полуфинали - Кливлънд:Бостън и Орландо:Маями. Но изтока е по-слабата от двете конференции. Във запада могат да станат толкова неща, които дори и лотарията не може да предвиди. Победата на Юта въобще не е невъзможна, както и ранното отпадане на Хюстън от Портланд. И Юта, и Портланд се представят доста добре този сезон, и със малко помощ от звездите си Брендън Рой и Дерон Уилиямс/Карлос Буузър, могат да измъкнат победата. Във другите два мача няма да е кой знае каква изненада, при победа на който и да е от отборите. Идеалната четворка тук е: Лейкърс:Ню Орлийн и Сан Антонио:Хюстън.
Престои ни едно невероятно тримесечие, на което знам че поне аз ще се кефя адски много.
четвъртък, 16 април 2009 г.
събота, 14 март 2009 г.
Livin' Through Basketball
Баскетболът е като начин на живот за някои хора. Някои от тези хора са професионалните спортисти. Като тези от НБА, Евролигата и всички останали. Тези хора вече са се установили и живеят чрез баскетболът. Със редки изключения, тези хора свързват всичко със баскетболът, и спортът се е превърнал във най-важното нещо от живота им.
Защо пиша всичко това? Защото и аз отивам към тази група от хора. Малко по малко, баскетболът става нещото, което най-много обичам да правя, и към което полагам много усилия. Баскетболът има много положителни страни, една от които е, че ти позволява да изразиш себе си чрез него. Да играеш агресивно, когато си ядосан. Да играеш много добре, когато се чувстваш на седмото небе. Има много начини да го направиш и баскетболът е един от най-добрите начини за това.
Напоследък, нещата не бяха толкова добри за мен. Бъзици, обиди, подигравки - всичко това го имаше в ежедневието ми. Но по това се разбира колко силен е човек - колко добре го понася, или с други думи - колко се разстройва от тези думи. Ще има много хора, които ще бъдат ядосани от твоя успех и ще се стараят със всички усилия да ти развалят радостта. Ще има и такива, които ще те боготворят, но тези хора са прекалено слаби за да се стегнат и да докажат, че са по-добри от теб. Трябва да имаш силата да продължиш. Без значение от цената, без значение от усилията. Ако има хора, които те мразят, значи си постигнал нещо. И както беше казано: If you have 5 haters in the morning, try to make them 15 by the end of the night. Не мога да го кажа по-точно от това...
Защо пиша всичко това? Защото и аз отивам към тази група от хора. Малко по малко, баскетболът става нещото, което най-много обичам да правя, и към което полагам много усилия. Баскетболът има много положителни страни, една от които е, че ти позволява да изразиш себе си чрез него. Да играеш агресивно, когато си ядосан. Да играеш много добре, когато се чувстваш на седмото небе. Има много начини да го направиш и баскетболът е един от най-добрите начини за това.
Напоследък, нещата не бяха толкова добри за мен. Бъзици, обиди, подигравки - всичко това го имаше в ежедневието ми. Но по това се разбира колко силен е човек - колко добре го понася, или с други думи - колко се разстройва от тези думи. Ще има много хора, които ще бъдат ядосани от твоя успех и ще се стараят със всички усилия да ти развалят радостта. Ще има и такива, които ще те боготворят, но тези хора са прекалено слаби за да се стегнат и да докажат, че са по-добри от теб. Трябва да имаш силата да продължиш. Без значение от цената, без значение от усилията. Ако има хора, които те мразят, значи си постигнал нещо. И както беше казано: If you have 5 haters in the morning, try to make them 15 by the end of the night. Не мога да го кажа по-точно от това...
събота, 31 януари 2009 г.
A Little Story...
Приказка... Не бих го нарекъл точно така, по скоро като разказ-обяснение, за това което съм или бях. Много периоди минаха вече и чувствам че е време да си припомня за повечето от тях. So here we go...
Всеизвестен факт е, че ако харесаш някой отбор, във някой вид спорт, няма начин да не започнеш да играеш този спорт. Мечтаеш да спечелиш някой голям турнир, купа. Започваш да си представяш славата, която неизменно те следва. Така беше със футбола при мен. Това беше първата игра, която ме завладя. Започнах, мисля на 6-7 години и тази игра беше като развлечение за мен. Когато не можех да играя навън, играех вкъщи. Взимах една тенис-топка и си я подритвах из къщи. Но когато играех навън, тогава чувствах, че съм най-добрия на игрището. Тогава играта беше като развлечение...
Подраствайки вече, започнах да мисля малко по-сериозно откъм футбола. Тръгнах на училище, срещнах се със бъдещи приятели и тогава футболът зае важно място във ежедневието ми. Фактически, футболът беше начин да излезем всички и да се забавляваме. И ние го правехме. Играхме със такова удоволствие и желание, че си мислехме, че никой не може да ни победи. Във повечето случаи, това не беше така, но не пречеше да си мислим, че ще бъде така. Дори и сам да излизах да играя, рано или късно се появяваше още някой и тогава започвахме да играем може би един срещу друг или само на едната врата. И така прекарвахме времето. Тогава играта беше като начин на общуване...
Дори и след това играех футбол, жадувайки за още и още. Един ден отидох със един приятел да гледам тренировката му по тенис. Да, бях заинтересован от този спорт, но не дотолкова, за да го практикувам. Във края на тренировката, треньорката по тенис ме извика, за да поиграя малко и аз. Аз се учудих, разбира се, но отидох. Не беше както по филмите, когато веднага щом хванеш ракетата и тя става част от ръката ти. Не, но се чувствах добре държейки я. И неизбежно след няколко месеца започнах да играя тенис. Това беше ново, непознато чувство. Удряйки със ракетата, чувствах че мога да покоря всички. Чувствах, че мога да спечеля всеки турнир, стига да тренирам достатъчно. Тенисът ме научи на доста неща. Научи ме на отговорност, дисциплина, на увереност във себе си и на много още неща. Често пъти се случваше да играя срещу момчета и момичето, по-добри от мен. Но аз не възразявах - напротив, аз исках да играя срещу по-силни. Понеже когато играеш срещу по-силен, самият ти ставаш по-силен. Един път се случи да отида на един турнир по тенис, когато бях мисля че 6 клас. Тогава приключих на второ място във моята група, но за съжаление, това не беше достатъчно да се класирам напред. Но аз не гледах на това откъм тази страна. Аз гледах на това, като първото доказателство, че стига наистина силно да искам да постигна нещо, аз мога да го постигна. И точно това ми помогна да постигна увереността и желанието, което имам сега. Тогава играта беше като начин да се поддържам във форма...
Седми клас, спрях да играя тенис, заради изпитите, които наближаваха и на които не можех да си позволя да се проваля. Не знам дали беше правилното решение, понеже имах толкова много свободно време, но все пак си взех изпитите и влязох във училището, което исках със предмета, който исках. Не съм сигурен дали беше тогава или малко по-рано, когато реших да играя баскетбол. Не да тренирам, просто да играя за развлечение. И тогава баскетболът стана основния спорт. Баскетболът беше като мечта, всеки път, когато изстрелях топката, чувствах че ударът е велик, че просто няма как да е по-добре. Отново във повечето случаи не бях прав, но какво да се прави... Баскетболът стана начин за забавно прекарване на свободното ми време и като начин да се запозная със други хора. Тогава играта беше като шесто чувство...
Сега, още играейки баскетбол, чувствам че именно това е играта за мен.Че мога да се реализирам благодарение на този спорт. Всеки път, когато стъпя на игрището усещам, че ще си прекарам страхотно. По-добре от каквото и да е друго забавление. Играта е като начин на живот...
Всеизвестен факт е, че ако харесаш някой отбор, във някой вид спорт, няма начин да не започнеш да играеш този спорт. Мечтаеш да спечелиш някой голям турнир, купа. Започваш да си представяш славата, която неизменно те следва. Така беше със футбола при мен. Това беше първата игра, която ме завладя. Започнах, мисля на 6-7 години и тази игра беше като развлечение за мен. Когато не можех да играя навън, играех вкъщи. Взимах една тенис-топка и си я подритвах из къщи. Но когато играех навън, тогава чувствах, че съм най-добрия на игрището. Тогава играта беше като развлечение...
Подраствайки вече, започнах да мисля малко по-сериозно откъм футбола. Тръгнах на училище, срещнах се със бъдещи приятели и тогава футболът зае важно място във ежедневието ми. Фактически, футболът беше начин да излезем всички и да се забавляваме. И ние го правехме. Играхме със такова удоволствие и желание, че си мислехме, че никой не може да ни победи. Във повечето случаи, това не беше така, но не пречеше да си мислим, че ще бъде така. Дори и сам да излизах да играя, рано или късно се появяваше още някой и тогава започвахме да играем може би един срещу друг или само на едната врата. И така прекарвахме времето. Тогава играта беше като начин на общуване...
Дори и след това играех футбол, жадувайки за още и още. Един ден отидох със един приятел да гледам тренировката му по тенис. Да, бях заинтересован от този спорт, но не дотолкова, за да го практикувам. Във края на тренировката, треньорката по тенис ме извика, за да поиграя малко и аз. Аз се учудих, разбира се, но отидох. Не беше както по филмите, когато веднага щом хванеш ракетата и тя става част от ръката ти. Не, но се чувствах добре държейки я. И неизбежно след няколко месеца започнах да играя тенис. Това беше ново, непознато чувство. Удряйки със ракетата, чувствах че мога да покоря всички. Чувствах, че мога да спечеля всеки турнир, стига да тренирам достатъчно. Тенисът ме научи на доста неща. Научи ме на отговорност, дисциплина, на увереност във себе си и на много още неща. Често пъти се случваше да играя срещу момчета и момичето, по-добри от мен. Но аз не възразявах - напротив, аз исках да играя срещу по-силни. Понеже когато играеш срещу по-силен, самият ти ставаш по-силен. Един път се случи да отида на един турнир по тенис, когато бях мисля че 6 клас. Тогава приключих на второ място във моята група, но за съжаление, това не беше достатъчно да се класирам напред. Но аз не гледах на това откъм тази страна. Аз гледах на това, като първото доказателство, че стига наистина силно да искам да постигна нещо, аз мога да го постигна. И точно това ми помогна да постигна увереността и желанието, което имам сега. Тогава играта беше като начин да се поддържам във форма...
Седми клас, спрях да играя тенис, заради изпитите, които наближаваха и на които не можех да си позволя да се проваля. Не знам дали беше правилното решение, понеже имах толкова много свободно време, но все пак си взех изпитите и влязох във училището, което исках със предмета, който исках. Не съм сигурен дали беше тогава или малко по-рано, когато реших да играя баскетбол. Не да тренирам, просто да играя за развлечение. И тогава баскетболът стана основния спорт. Баскетболът беше като мечта, всеки път, когато изстрелях топката, чувствах че ударът е велик, че просто няма как да е по-добре. Отново във повечето случаи не бях прав, но какво да се прави... Баскетболът стана начин за забавно прекарване на свободното ми време и като начин да се запозная със други хора. Тогава играта беше като шесто чувство...
Сега, още играейки баскетбол, чувствам че именно това е играта за мен.Че мога да се реализирам благодарение на този спорт. Всеки път, когато стъпя на игрището усещам, че ще си прекарам страхотно. По-добре от каквото и да е друго забавление. Играта е като начин на живот...
понеделник, 26 януари 2009 г.
Lone Wolfs and Selfish Players
Не намерих начин да го кажа на български. Понякога е така, но принципно трябва да знаеш такива фрази. Е, понякога се случва така...
Самият израз самотен вълк, означава в повечето случаи, човек, който не иска да има общо със другите и във редки случаи, мисли само за себе си. Вторият израз, фактически е последната фраза умножена десет пъти. Във комбинация със някой спорт, означава играч, който играе за себе си, а не за отбора. Всичко от което той се интересува са статистиките. "Трябва да отбележа 20-25 точки, иначе средният брой отбелязани точки ще падне"... Човек, на кого му пука?!? Ако играеш за отбора, ако играеш, както трябва на никого няма да му пука, дори и да отбележиш 1 точка. Понякога това се търпи, но понякога ти идва да попиташ този човек "Човече, какво ти става?". Спортът във редки случаи е единична игра. Защо отборите са със 5 до 55 играчи? За да може да се играе. Да, знам че това прозвуча глупаво, но просто такова е положението.
От друга страна, отборните играчи не са богове, но все пак са по-ценни. Все пак, ако вземеш топката и пропуснеш ключов удар, при положение че схемата на игра включва пас, втори път няма да получиш топката. Да, това може и да не стане на втория път, но оттам тръгва. "Пропуснах този, ще вкарам другия." Ако получиш топката...
Самият израз самотен вълк, означава в повечето случаи, човек, който не иска да има общо със другите и във редки случаи, мисли само за себе си. Вторият израз, фактически е последната фраза умножена десет пъти. Във комбинация със някой спорт, означава играч, който играе за себе си, а не за отбора. Всичко от което той се интересува са статистиките. "Трябва да отбележа 20-25 точки, иначе средният брой отбелязани точки ще падне"... Човек, на кого му пука?!? Ако играеш за отбора, ако играеш, както трябва на никого няма да му пука, дори и да отбележиш 1 точка. Понякога това се търпи, но понякога ти идва да попиташ този човек "Човече, какво ти става?". Спортът във редки случаи е единична игра. Защо отборите са със 5 до 55 играчи? За да може да се играе. Да, знам че това прозвуча глупаво, но просто такова е положението.
От друга страна, отборните играчи не са богове, но все пак са по-ценни. Все пак, ако вземеш топката и пропуснеш ключов удар, при положение че схемата на игра включва пас, втори път няма да получиш топката. Да, това може и да не стане на втория път, но оттам тръгва. "Пропуснах този, ще вкарам другия." Ако получиш топката...
четвъртък, 22 януари 2009 г.
Подготовка за лятото
Каква подготовка? Защо пък точно за лятото? Както се казва: Еми защото...
Шегата настрана, тази подготовка за лятото е малка част от това, което съм се ентусиазирал да направя. Цяло лято ще тренирам върху баскетболните си умения и се надявам това да проличи след самото лято. Ще видим как ще стане всичко.
За утре съм си поставил за цел да направя 100 наказателни удара, 100 изстрела от зоната за три точки, 100 удара от дрибъл и 100 поднасяния. Дали времето, което имам ще ми стигне - това зависи от мен. Но ако пропусна нещо, ще наваксам във събота.
От къде тази ентусиазираност? Първия ден ще го направиш, но втория и така нататък вече ще ти е скучно, няма да можеш... Това е цяло лято, човече! Няма да издържиш!
Да, сигурно. Преди една-две години това можеше и да е вярно, но не сега. Сега имам такава мотивация, каквато не съм имал през живота си. Окей, последното беше преувеличено, но искам да кажа че съм мотивиран да направя това, едно защото е трудно и две защото ще докажа на много хора, че съм сериозен и че мога да постигна заветната си цел. Каква е тя? Това още не мога да кажа, но когато стане, мисля че всички ще разберат. Относно издръжливостта, точно затова планирам да започна по-рано. Напълно наясно съм, че ако започна изведнъж, няма да мога да продължа нататък.
Сега искам да споделя мнението си за развитието в НБА. Кливлънд, Бостън, Орландо, Лейкърс... Човече! Тази година ще бъде интересно да се види кой ще бъде на финала и най-важното с кого. И още по-интересното е че три от тези отбора за във Източната Конференция, което значи че има голям шанс да се срещнат преди финала на конференцията. Относно другите отбори - потенциалния X-фактор мисля че са Чикаго. Биковете имат развиващ се плеймейкър, който може да играе като такъв, а също и като атакуващ гард. Имат Бен Гордън, който тепърва ще показва това на което е способен. Не казвам че не е показал нищо досега, просто не го е направил във пълния си потенциал. Освен тези двамата, Луол Денг също е добро попълнение, Йоаким Ноа може да се развие като оръжие не само в защита, но и в атака. Дрю Гуудън е решението на 4-тата позиция, но след 1-2 години, Чикаго трябва да мислят за някой младок, понеже на Гуудън му се трупат годинките.
Тази година ще бъде интересно. Само това мога да кажа...
Шегата настрана, тази подготовка за лятото е малка част от това, което съм се ентусиазирал да направя. Цяло лято ще тренирам върху баскетболните си умения и се надявам това да проличи след самото лято. Ще видим как ще стане всичко.
За утре съм си поставил за цел да направя 100 наказателни удара, 100 изстрела от зоната за три точки, 100 удара от дрибъл и 100 поднасяния. Дали времето, което имам ще ми стигне - това зависи от мен. Но ако пропусна нещо, ще наваксам във събота.
От къде тази ентусиазираност? Първия ден ще го направиш, но втория и така нататък вече ще ти е скучно, няма да можеш... Това е цяло лято, човече! Няма да издържиш!
Да, сигурно. Преди една-две години това можеше и да е вярно, но не сега. Сега имам такава мотивация, каквато не съм имал през живота си. Окей, последното беше преувеличено, но искам да кажа че съм мотивиран да направя това, едно защото е трудно и две защото ще докажа на много хора, че съм сериозен и че мога да постигна заветната си цел. Каква е тя? Това още не мога да кажа, но когато стане, мисля че всички ще разберат. Относно издръжливостта, точно затова планирам да започна по-рано. Напълно наясно съм, че ако започна изведнъж, няма да мога да продължа нататък.
Сега искам да споделя мнението си за развитието в НБА. Кливлънд, Бостън, Орландо, Лейкърс... Човече! Тази година ще бъде интересно да се види кой ще бъде на финала и най-важното с кого. И още по-интересното е че три от тези отбора за във Източната Конференция, което значи че има голям шанс да се срещнат преди финала на конференцията. Относно другите отбори - потенциалния X-фактор мисля че са Чикаго. Биковете имат развиващ се плеймейкър, който може да играе като такъв, а също и като атакуващ гард. Имат Бен Гордън, който тепърва ще показва това на което е способен. Не казвам че не е показал нищо досега, просто не го е направил във пълния си потенциал. Освен тези двамата, Луол Денг също е добро попълнение, Йоаким Ноа може да се развие като оръжие не само в защита, но и в атака. Дрю Гуудън е решението на 4-тата позиция, но след 1-2 години, Чикаго трябва да мислят за някой младок, понеже на Гуудън му се трупат годинките.
Тази година ще бъде интересно. Само това мога да кажа...
четвъртък, 30 октомври 2008 г.
Откриващата вечер в НБА и някои други неща...
Винаги е трудно да започнеш да пишеш, особено ако е за нещо, което беше толкова драматично, колкото откриващата вечер в НБА и церемонията преди нея във Бостън. Тогава Келтите получиха шампионските си пръстени и вдигнаха 17 шампионски флаг във ТД Банкнът Гардън.
Мачът след това между Кливлънд и Бостън беше завързан, понеже нито един от двата отбора не можа да поведе със повече от десетина точки във резултата. Във последната една минута на мача, той можеше да бъде спечелен от всеки от двата отбора. Но Кливлънд направиха грешка и Бостън излязоха напред със 4 точки със оставащи около десет секунди и така мачът завърши 100:95 за Селтикс. Въпреки тази загуба отборът на Кливлънд изглеждаше добре на терена, като добро впечатление направи Андерсон Варежао, който се включи от скамейката и завърши ако не се лъжа със доста добри статистики. И все пак ще видим как ще са нещата в края на сезона.
Другият мач, който заслужава споменаване беше мачът между Лейкърс и Портланд. Това се очакваше да бъде дебютът на първия избор във драфта Грег Одън. Но, за негово съжаление, както и за съжаление на хилядите фенове на Портланд, Одън си навехна глезена и се очаква да не играе около 2-4 седмици. Това си беше абсолютен удар под кръста за Портланд, понеже във предсезонните мачове Одън показа страхотна форма и беше една от причините за добрата игра на Блейзърс. От другата страна Коби и компания играха страхотен баскетбол, като след този и другия мач срещу Клипърс, Лейкърс са спрягани за единия от отборите, които ще се на финалите тази година. За финалите, не съм сигурен, но поне през първия кръг на плейофите Лейкърс ще преминат.
Последното нещо, което ще спомена е подписването на новия договор на Андрю Байнъм, младият център на ЛА Лейкърс. Той подписа доста тлъст контракт на обща стойност от около 50 милиона за 4 години. Дали това е добро решение - тепърва предстои да се види. Все пак представянето на Байнъм във първите два мача от сезона за Лейкърс, не беше от най-добрите, но аз мисля че това е просто временно. Най-късно след една година младокът ще се превърне във невероятен играч, дори може би и по-добър от Гасол.
Това е за сега.
Мачът след това между Кливлънд и Бостън беше завързан, понеже нито един от двата отбора не можа да поведе със повече от десетина точки във резултата. Във последната една минута на мача, той можеше да бъде спечелен от всеки от двата отбора. Но Кливлънд направиха грешка и Бостън излязоха напред със 4 точки със оставащи около десет секунди и така мачът завърши 100:95 за Селтикс. Въпреки тази загуба отборът на Кливлънд изглеждаше добре на терена, като добро впечатление направи Андерсон Варежао, който се включи от скамейката и завърши ако не се лъжа със доста добри статистики. И все пак ще видим как ще са нещата в края на сезона.
Другият мач, който заслужава споменаване беше мачът между Лейкърс и Портланд. Това се очакваше да бъде дебютът на първия избор във драфта Грег Одън. Но, за негово съжаление, както и за съжаление на хилядите фенове на Портланд, Одън си навехна глезена и се очаква да не играе около 2-4 седмици. Това си беше абсолютен удар под кръста за Портланд, понеже във предсезонните мачове Одън показа страхотна форма и беше една от причините за добрата игра на Блейзърс. От другата страна Коби и компания играха страхотен баскетбол, като след този и другия мач срещу Клипърс, Лейкърс са спрягани за единия от отборите, които ще се на финалите тази година. За финалите, не съм сигурен, но поне през първия кръг на плейофите Лейкърс ще преминат.
Последното нещо, което ще спомена е подписването на новия договор на Андрю Байнъм, младият център на ЛА Лейкърс. Той подписа доста тлъст контракт на обща стойност от около 50 милиона за 4 години. Дали това е добро решение - тепърва предстои да се види. Все пак представянето на Байнъм във първите два мача от сезона за Лейкърс, не беше от най-добрите, но аз мисля че това е просто временно. Най-късно след една година младокът ще се превърне във невероятен играч, дори може би и по-добър от Гасол.
Това е за сега.
неделя, 17 август 2008 г.
САЩ - Испания
Понеже имах възможност да гледам само 4-тата част на мача, ще коментирам нея и като цяло резултата. Между другото, още като видях резултата, ми стана ясно, кой ще победи, но това няма значение. Американците малко по малко измъкваха победата и някрая разликата стана 37 (!) точки. Не съм гледал всичките мачове на тази Олимпиада, но май това е най-голямата победа по разлика. И така на Американците им останаха само германците, начело със Дирк Новитцки, който е машина от тройката. На Германия със сигурност ще им трябва този мач, понеже след като загубиха от Китай, а по-рано и от Испания, ситуацията ще стане много напечена в този последен мач от групите за Германия, Сащ и останалите. Ще става по-интересно и по-интересно (Обичам да казвам това).
Абонамент за:
Публикации (Atom)