Винаги е трудно да започнеш да пишеш, особено ако е за нещо, което беше толкова драматично, колкото откриващата вечер в НБА и церемонията преди нея във Бостън. Тогава Келтите получиха шампионските си пръстени и вдигнаха 17 шампионски флаг във ТД Банкнът Гардън.
Мачът след това между Кливлънд и Бостън беше завързан, понеже нито един от двата отбора не можа да поведе със повече от десетина точки във резултата. Във последната една минута на мача, той можеше да бъде спечелен от всеки от двата отбора. Но Кливлънд направиха грешка и Бостън излязоха напред със 4 точки със оставащи около десет секунди и така мачът завърши 100:95 за Селтикс. Въпреки тази загуба отборът на Кливлънд изглеждаше добре на терена, като добро впечатление направи Андерсон Варежао, който се включи от скамейката и завърши ако не се лъжа със доста добри статистики. И все пак ще видим как ще са нещата в края на сезона.
Другият мач, който заслужава споменаване беше мачът между Лейкърс и Портланд. Това се очакваше да бъде дебютът на първия избор във драфта Грег Одън. Но, за негово съжаление, както и за съжаление на хилядите фенове на Портланд, Одън си навехна глезена и се очаква да не играе около 2-4 седмици. Това си беше абсолютен удар под кръста за Портланд, понеже във предсезонните мачове Одън показа страхотна форма и беше една от причините за добрата игра на Блейзърс. От другата страна Коби и компания играха страхотен баскетбол, като след този и другия мач срещу Клипърс, Лейкърс са спрягани за единия от отборите, които ще се на финалите тази година. За финалите, не съм сигурен, но поне през първия кръг на плейофите Лейкърс ще преминат.
Последното нещо, което ще спомена е подписването на новия договор на Андрю Байнъм, младият център на ЛА Лейкърс. Той подписа доста тлъст контракт на обща стойност от около 50 милиона за 4 години. Дали това е добро решение - тепърва предстои да се види. Все пак представянето на Байнъм във първите два мача от сезона за Лейкърс, не беше от най-добрите, но аз мисля че това е просто временно. Най-късно след една година младокът ще се превърне във невероятен играч, дори може би и по-добър от Гасол.
Това е за сега.
четвъртък, 30 октомври 2008 г.
неделя, 17 август 2008 г.
САЩ - Испания
Понеже имах възможност да гледам само 4-тата част на мача, ще коментирам нея и като цяло резултата. Между другото, още като видях резултата, ми стана ясно, кой ще победи, но това няма значение. Американците малко по малко измъкваха победата и някрая разликата стана 37 (!) точки. Не съм гледал всичките мачове на тази Олимпиада, но май това е най-голямата победа по разлика. И така на Американците им останаха само германците, начело със Дирк Новитцки, който е машина от тройката. На Германия със сигурност ще им трябва този мач, понеже след като загубиха от Китай, а по-рано и от Испания, ситуацията ще стане много напечена в този последен мач от групите за Германия, Сащ и останалите. Ще става по-интересно и по-интересно (Обичам да казвам това).
петък, 15 август 2008 г.
Преди САЩ-Испания и малко интервю...
Утрешния мач ще бъде, ако не велик, то поне много интересен. След като Щатите са 3-0, а испанците имат много добри играчи във състава си. Американския отбор е е надъхан, както никога досега. Леброн, Коби, Дуейн Уейд, Крис Поул и всички останали се разбират сякаш само с поглед. Как иначе би могъл да се обясни аlley-oop паса от Дуейн за Коби? И поне аз мисля че тази година ще е тяхната. Ще видим дали Испания ще успеят да се справят с тях. Моето предположение е не. Но ще видим. Има цял ден до този мач. Много неща могат да се променят.
А сега и интервюто със Оскар Шмит, коментатор за бразилската телевизия.
Фиба:Оскар, според теб, може ли някой от отборите да победи Щатите?
Оскар:Не. Щатите са много силен отбор. Испания могат да играят силно срещу тях, но не мисля че някой може да ги победи. Разбира може да имаш лош ден и някой ден да загубиш, и ако този ден е четвърт-финал или полу-финал, губиш титлата. Но както можем да видим, този отбор (САЩ) е готов да побеждава. Ако само ги погледнеш по време на националния им химн, можеш да разбереш това.
Ф:Този отбор на Щатите по-добър ли е от онзи преди две години?
О:По всяко време защитата и бързите пробиви са най-добрите оръжия с които САЩ разполагат, затова те бяха така преди две години. Но разликата е, че сега отбора е по-концентриран. Треньорът няма да позволи на никого да се забавлява на игрището. Те са тук за да побеждават, затова трябва да играят здраво, сериозно и да правят добри отигравания. Това правят Щатите за момента.
Ф:Мислиш че заради загубата преди две години, Coach K (въпрос на превод) стана по-заинтересуван от интернационален баскетбол?
О:Говорих с него вчера и той ми каза, че научава много за националния баскетбол. Националния баскетбол се е променил, а те не се, затова и се опитват. Той е велик, легенда за всички нас. Всеки го уважава. Мисля, че те са най-силния отбор и заслужават да печелят.
Ф:Вълнуваш ли се да видиш 17 годишната сензация на Испания Рики Рубио срещу САЩ?
О:Аз съм му фен. Когато гледам мач на Испания винаги гледам и неговата игра. Може и да играе само за няколко минути, но когато го прави, променя изцяло играта. Рики обърна мача срещу Китай, направи същото и срещу Германия. Той е специален. Имам син, който вече не играе, но той играеше като него, скачайки към топката, избутвайки почти всеки и може би не вкарваше кошове като него. Така трябва да се играе - със желание, с много желание. Просто се наслаждавам да гледам как играе.
Original Source: FIBA.com
А сега и интервюто със Оскар Шмит, коментатор за бразилската телевизия.
Фиба:Оскар, според теб, може ли някой от отборите да победи Щатите?
Оскар:Не. Щатите са много силен отбор. Испания могат да играят силно срещу тях, но не мисля че някой може да ги победи. Разбира може да имаш лош ден и някой ден да загубиш, и ако този ден е четвърт-финал или полу-финал, губиш титлата. Но както можем да видим, този отбор (САЩ) е готов да побеждава. Ако само ги погледнеш по време на националния им химн, можеш да разбереш това.
Ф:Този отбор на Щатите по-добър ли е от онзи преди две години?
О:По всяко време защитата и бързите пробиви са най-добрите оръжия с които САЩ разполагат, затова те бяха така преди две години. Но разликата е, че сега отбора е по-концентриран. Треньорът няма да позволи на никого да се забавлява на игрището. Те са тук за да побеждават, затова трябва да играят здраво, сериозно и да правят добри отигравания. Това правят Щатите за момента.
Ф:Мислиш че заради загубата преди две години, Coach K (въпрос на превод) стана по-заинтересуван от интернационален баскетбол?
О:Говорих с него вчера и той ми каза, че научава много за националния баскетбол. Националния баскетбол се е променил, а те не се, затова и се опитват. Той е велик, легенда за всички нас. Всеки го уважава. Мисля, че те са най-силния отбор и заслужават да печелят.
Ф:Вълнуваш ли се да видиш 17 годишната сензация на Испания Рики Рубио срещу САЩ?
О:Аз съм му фен. Когато гледам мач на Испания винаги гледам и неговата игра. Може и да играе само за няколко минути, но когато го прави, променя изцяло играта. Рики обърна мача срещу Китай, направи същото и срещу Германия. Той е специален. Имам син, който вече не играе, но той играеше като него, скачайки към топката, избутвайки почти всеки и може би не вкарваше кошове като него. Така трябва да се играе - със желание, с много желание. Просто се наслаждавам да гледам как играе.
Original Source: FIBA.com
четвъртък, 14 август 2008 г.
САЩ - Гърция, Аржентина - Хърватия
Сащ - Гърция... Американците имаха да си връщат заради загубата на Олимпиадата във Сидни на полуфинала. Това беше може би и единствения по-достоен противник на Щатите. Но "беше" само в първата четвърт. След това американците правиха това, което правят най-добре - мачкаха. Невероятен мач за ЛеБрон и Коби, които отново показаха че в момента те са най-добрите в НБА, а може би и дори и по света. Мачът завърши 92-69 за САЩ, но гърците играха добре в сравнение с останалите съперниците на Щатите. Това ме навежда на мисълта че на тази Олимпиада, може би Щатите ще са шампиони. Остава им да победят Аржентина (ако се срещнат), и са шампиони. Просто в момента има такива играчи в Щатите, че просто няма кой да ги победи.
Аржентина - Хърватия... Този мач отива в категорията "Без коментар". Такова представяне, каквото направиха хърватите, не бях виждал от много,много време (може би от времето когато Ямбол играха в Лукойл, но това е друга тема). Аржентинците отново доминираха, особено от тройката. Ману Джинобили и Карлос Делфино, едва не продупчиха мрежата на хърватите със изстрелите от далечна дистанция. Хърватите продължаваха да стрелят отдалеч, въпреки че не им вървеше. Ама пък защо да не стрелят? Знае, че няма да вкара, но защо да не стреля?!? От страната на Аржентина, Андрес Носиони (въпрос на произношение) направи добър мач, завършвайки със 18 точки и 8 борби., като тормозеше буквално отвсякъде гърците. Както казах, този мач отива в графата "Без коментар". Но просто за справка мачът завърши 77-53 за Аржентина, но се усети, че тази разлика бе твърде малка за такъв мач.
Като за финал ето интервюто на Хорхе Гарбахоса, играч на Торонто Раптърс и играч във Испанския отбор:
Фиба:Хорхе, невероятно е да те видим отново в игра след едногодишно прекъсване поради контузия. Колко мотивираща беше рехабилитацията, за да се върнеш на Олипийското игрище?
Хорхе: Трябваше да се старая изключително много, но това не беше най-трудното. Това, което беше наистина трудно е това че понякога, когато се почувстваш гадно, имаш успехи и падения, не искаш да ходиш на рехабилитация. Но сега всичко е забравено.
Ф:Със сериозната контузия на крака, какво чувстваш, когато стоиш на игрището, тук във Пекин?
Х:Олимпиядата е нещо специално за всеки атлет на света, независимо от спорта във който участва. Представете си, когато не сте били в състояние да играете в продължение на месеци. Осъществена мечта за мен е да бъда тук. Това беше една от целите ми. Трудих се много здраво за това. Без подкрепата на Испанската Баскетболна Федерация, моите съотборници и подкрепата на моят нов отбор (БК Кимки, Русия) нямаше да успея.
Ф:От спортна гледна точка, колко трудно беше да се върнеш отново във "потока" на нещата със националния отбор?
Х:Моята роля във отбора се промени и аз я приемам със скромност и здравомислие. Трябва да играя колкото се може по-добре, когато съм на игрщето. Когато играя 40 минути ще играя толкова добре, колкото все едно играя 1 минута.
Ф:Хорхе, Испания победи Гърция, Китай и сега Германия. Въпреки това, всеки от тези мачове беше труден. Във какво по-специално трябва отбора да стане по-добър?
Х:Знаехме, че ще бъде трудно. Имаме проблеми със някои видове защити. Важното е че се научаваме да бъдем по-добри на игрището, като играем срешу трудни противници.
Ф:Има ли опасност за Испания да стане преуверена, заради успеха във последните години?
Х:Ние доказахме че имаме голяма увереност във нашите способности, но и че уважаваме всеки един от нашите противници.
Ф:Вълнението във Мадрид и тук във Пекин, е огромно заради предстоящата ви среща със отбора на САЩ във Събота. По-специален ли е този мач за теб и за съотборниците ти, в сравнение с другите?
Х:Мачът срещу Щатите е мач, който очакваме да играем толкова, колкото и всеки друг. Мачът, тук на Олимпиадата срещу Щатите, е невероятен понеже играем срещу отбор, съставен от професионални играчи от НБА. Но победата е две точки, колкото и за всеки друг мач. Ентусиазирани сме за този мач толкова, колкото за предишните, и колкото ще бъдем за предстоящите.
Ф:Испания стреля само 60% (15-25) от наказателната линия срешу Германия. Притеснен ли си за стрелбата на Испания от фала, или за стрелбата на Испания въобще?
Х:Със таланта, който има отбора, най-малкото за което се тревожим е дали топката влиза в коша или не. Знаем, че ако открием добри позиции за стрелба (на игрището, бтв), ако играем със ритъм, не можем да пропуснем някои удари и това е добре.
Ф:Хорхе, можеш ли да коментираш Рики Рубио и Руди Фернандез, двама играчи които са фантастични засега в турнира?
Х:Мисля, че нито един от двамата е просто някакъв бъдеш проект за суперзвезда, те са абсолютно истински. Те са много талантливи и интелигентни играчи. Те са играли заедно във ДКВ Жовентут (баскетболен отбор...май) и има голямо разбиране между двамата на игрището. Много лесно е да се играе с който и да е двамата, заради големия им талант.
Original Source: http://www.fiba.com/pages/eng/fe/08/olym/men/news/inte/p/newsid/27962/FE_news_inteArti.html
Аржентина - Хърватия... Този мач отива в категорията "Без коментар". Такова представяне, каквото направиха хърватите, не бях виждал от много,много време (може би от времето когато Ямбол играха в Лукойл, но това е друга тема). Аржентинците отново доминираха, особено от тройката. Ману Джинобили и Карлос Делфино, едва не продупчиха мрежата на хърватите със изстрелите от далечна дистанция. Хърватите продължаваха да стрелят отдалеч, въпреки че не им вървеше. Ама пък защо да не стрелят? Знае, че няма да вкара, но защо да не стреля?!? От страната на Аржентина, Андрес Носиони (въпрос на произношение) направи добър мач, завършвайки със 18 точки и 8 борби., като тормозеше буквално отвсякъде гърците. Както казах, този мач отива в графата "Без коментар". Но просто за справка мачът завърши 77-53 за Аржентина, но се усети, че тази разлика бе твърде малка за такъв мач.
Като за финал ето интервюто на Хорхе Гарбахоса, играч на Торонто Раптърс и играч във Испанския отбор:
Фиба:Хорхе, невероятно е да те видим отново в игра след едногодишно прекъсване поради контузия. Колко мотивираща беше рехабилитацията, за да се върнеш на Олипийското игрище?
Хорхе: Трябваше да се старая изключително много, но това не беше най-трудното. Това, което беше наистина трудно е това че понякога, когато се почувстваш гадно, имаш успехи и падения, не искаш да ходиш на рехабилитация. Но сега всичко е забравено.
Ф:Със сериозната контузия на крака, какво чувстваш, когато стоиш на игрището, тук във Пекин?
Х:Олимпиядата е нещо специално за всеки атлет на света, независимо от спорта във който участва. Представете си, когато не сте били в състояние да играете в продължение на месеци. Осъществена мечта за мен е да бъда тук. Това беше една от целите ми. Трудих се много здраво за това. Без подкрепата на Испанската Баскетболна Федерация, моите съотборници и подкрепата на моят нов отбор (БК Кимки, Русия) нямаше да успея.
Ф:От спортна гледна точка, колко трудно беше да се върнеш отново във "потока" на нещата със националния отбор?
Х:Моята роля във отбора се промени и аз я приемам със скромност и здравомислие. Трябва да играя колкото се може по-добре, когато съм на игрщето. Когато играя 40 минути ще играя толкова добре, колкото все едно играя 1 минута.
Ф:Хорхе, Испания победи Гърция, Китай и сега Германия. Въпреки това, всеки от тези мачове беше труден. Във какво по-специално трябва отбора да стане по-добър?
Х:Знаехме, че ще бъде трудно. Имаме проблеми със някои видове защити. Важното е че се научаваме да бъдем по-добри на игрището, като играем срешу трудни противници.
Ф:Има ли опасност за Испания да стане преуверена, заради успеха във последните години?
Х:Ние доказахме че имаме голяма увереност във нашите способности, но и че уважаваме всеки един от нашите противници.
Ф:Вълнението във Мадрид и тук във Пекин, е огромно заради предстоящата ви среща със отбора на САЩ във Събота. По-специален ли е този мач за теб и за съотборниците ти, в сравнение с другите?
Х:Мачът срещу Щатите е мач, който очакваме да играем толкова, колкото и всеки друг. Мачът, тук на Олимпиадата срещу Щатите, е невероятен понеже играем срещу отбор, съставен от професионални играчи от НБА. Но победата е две точки, колкото и за всеки друг мач. Ентусиазирани сме за този мач толкова, колкото за предишните, и колкото ще бъдем за предстоящите.
Ф:Испания стреля само 60% (15-25) от наказателната линия срешу Германия. Притеснен ли си за стрелбата на Испания от фала, или за стрелбата на Испания въобще?
Х:Със таланта, който има отбора, най-малкото за което се тревожим е дали топката влиза в коша или не. Знаем, че ако открием добри позиции за стрелба (на игрището, бтв), ако играем със ритъм, не можем да пропуснем някои удари и това е добре.
Ф:Хорхе, можеш ли да коментираш Рики Рубио и Руди Фернандез, двама играчи които са фантастични засега в турнира?
Х:Мисля, че нито един от двамата е просто някакъв бъдеш проект за суперзвезда, те са абсолютно истински. Те са много талантливи и интелигентни играчи. Те са играли заедно във ДКВ Жовентут (баскетболен отбор...май) и има голямо разбиране между двамата на игрището. Много лесно е да се играе с който и да е двамата, заради големия им талант.
Original Source: http://www.fiba.com/pages/eng/fe/08/olym/men/news/inte/p/newsid/27962/FE_news_inteArti.html
сряда, 13 август 2008 г.
Streetball...
Като цяло стрийтболът е интересна тема за обсъждане, но тук няма да коментирам последните финтове на Hot Sauce, AO, Професора и останалите от AND1 отборът. Тук просто ще коментирам общата ефективност на въпросните движения. Дали наистина си струва да се научават и прилагат тези "движения"?
От една страна е добре да знаеш някои от тях, понеже когато не можеш да минеш защитник със обикновените движения (макар че ако се изпълняват правилно, това няма как да стане) във помощ идват тези "специални" движения. Друга положителна страна е ефектът - цялата публика, която гледа играта става на крака и крещи във лицето на противника, което пък от своя страна дава преимущество или надъхва играчът, който прави финтовете да се постарае да направи нещо повече.
От друга страна, повечето финтове включват бягане с топката (без тупкане!), хвърляне на топката във въздуха с една ръка, хващане с две и продължаване на дрибъла, което във официалните мачове е фал (носена топка, двоен дрибъл и т.н.). Това е загуба на топката от отбора и сигурно място на пейката за играча, който е направил тези финтове. Разбира се, има и финтове, които са си напълно в правилата на баскетбола, но те са обиждащо малко. Друга отрицателна страна е прекаляването с тези финтове. Защо да правиш поредица от 532623 ненужни финта, когато можеш да оставиш зад гърба си противника само с 1-2? Това прекаляване често води до чадъри, откраднати топки и резултатът е като по-горе. Това ме връща на въпроса: Защо да прекаляваш със финтовете? Има отговор и ще го напиша на английски: show-off. Фукльо. Самохвалко. Човек, който толкова иска да покаже, колко е добър, несъзнавайки колко се излага (спестих си една друга дума, но няма значение).
Като загърбя това "фукане", стрийтболът е нещо велико. Разбира се друго е да играеш в НБА, но като за начало и стрийтболът става. За заключение: финтовете са добри стига да не се прекалява с тях. Както всичко друго...
От една страна е добре да знаеш някои от тях, понеже когато не можеш да минеш защитник със обикновените движения (макар че ако се изпълняват правилно, това няма как да стане) във помощ идват тези "специални" движения. Друга положителна страна е ефектът - цялата публика, която гледа играта става на крака и крещи във лицето на противника, което пък от своя страна дава преимущество или надъхва играчът, който прави финтовете да се постарае да направи нещо повече.
От друга страна, повечето финтове включват бягане с топката (без тупкане!), хвърляне на топката във въздуха с една ръка, хващане с две и продължаване на дрибъла, което във официалните мачове е фал (носена топка, двоен дрибъл и т.н.). Това е загуба на топката от отбора и сигурно място на пейката за играча, който е направил тези финтове. Разбира се, има и финтове, които са си напълно в правилата на баскетбола, но те са обиждащо малко. Друга отрицателна страна е прекаляването с тези финтове. Защо да правиш поредица от 532623 ненужни финта, когато можеш да оставиш зад гърба си противника само с 1-2? Това прекаляване често води до чадъри, откраднати топки и резултатът е като по-горе. Това ме връща на въпроса: Защо да прекаляваш със финтовете? Има отговор и ще го напиша на английски: show-off. Фукльо. Самохвалко. Човек, който толкова иска да покаже, колко е добър, несъзнавайки колко се излага (спестих си една друга дума, но няма значение).
Като загърбя това "фукане", стрийтболът е нещо велико. Разбира се друго е да играеш в НБА, но като за начало и стрийтболът става. За заключение: финтовете са добри стига да не се прекалява с тях. Както всичко друго...
вторник, 12 август 2008 г.
САЩ срешу Китай, Аржентина срещу Австралия
Ще започна този блог със коментар на мачовете САЩ - Китай и Аржентина - Австралия. Макар и двата мача да бяха със съвсем ясен изход, забавлението беше на доста високо ниво. Особено във първия мач.
Първият мач протече точно по начина, по който всички очакваха. Оспорвана първа четвърт и размазващи три за американците. Но начина, по който го направиха беше невероятен. No look пасовете на Леброн, забивките на Коби, basket and a foul отиграванията на Дуайт Хауърд, направиха мача толкова интересен колкото и мача на Лейкърс срешу Спърс от сезон 2003-04 когато след две продължения Лейкърс победиха с три точки. Разбира се, интригата я нямаше, но пък се получи добър баскетбол. Надявам се бъдещите мачове на тази Олимпиада да бъдат също толкова интересни, но и малко по-оспорвани.
Вторият мач между Аржентина и Австралия също не беше от най-оспорваните, с изключение на средата на последната четвърт когато австралийците смалиха разликата до 10 точки, но след тройка на Джинобили, изпусната топка от австралийците и още една тройка за Аржентина, мача практически свърши.Това беше поредния невероятен мач за Ману Джинобили и доста обещаващ такъв за Луис Скола и за плеймейкърът на Австралия, който направи невероятен мач със около 20 точки. Нормално, ще кажат някои. Да, нормално е, но за играч от НБА! А той в момента играе колежански баскетбол. Така че, има поне още една година докато завършию колеж и евентуално бъде избран в драфта от отбор в НБА.
Ще завършва този пост със коментар за разпределението на мачовете за този сезон в НБА. Още във откриващата вечер се срещат Бостън Селтикс и Кливлънд Кавалиърс, както и ЛА Лейкърс и Портланд Трейлблейзърс, като този мач ще бъде дългоочаквания дебют на Грег Одън. Това са should not miss мачове, както и останалите десет, които са изложени в сайта на НБА.
Окей, това е за сега.
Първият мач протече точно по начина, по който всички очакваха. Оспорвана първа четвърт и размазващи три за американците. Но начина, по който го направиха беше невероятен. No look пасовете на Леброн, забивките на Коби, basket and a foul отиграванията на Дуайт Хауърд, направиха мача толкова интересен колкото и мача на Лейкърс срешу Спърс от сезон 2003-04 когато след две продължения Лейкърс победиха с три точки. Разбира се, интригата я нямаше, но пък се получи добър баскетбол. Надявам се бъдещите мачове на тази Олимпиада да бъдат също толкова интересни, но и малко по-оспорвани.
Вторият мач между Аржентина и Австралия също не беше от най-оспорваните, с изключение на средата на последната четвърт когато австралийците смалиха разликата до 10 точки, но след тройка на Джинобили, изпусната топка от австралийците и още една тройка за Аржентина, мача практически свърши.Това беше поредния невероятен мач за Ману Джинобили и доста обещаващ такъв за Луис Скола и за плеймейкърът на Австралия, който направи невероятен мач със около 20 точки. Нормално, ще кажат някои. Да, нормално е, но за играч от НБА! А той в момента играе колежански баскетбол. Така че, има поне още една година докато завършию колеж и евентуално бъде избран в драфта от отбор в НБА.
Ще завършва този пост със коментар за разпределението на мачовете за този сезон в НБА. Още във откриващата вечер се срещат Бостън Селтикс и Кливлънд Кавалиърс, както и ЛА Лейкърс и Портланд Трейлблейзърс, като този мач ще бъде дългоочаквания дебют на Грег Одън. Това са should not miss мачове, както и останалите десет, които са изложени в сайта на НБА.
Окей, това е за сега.
Абонамент за:
Публикации (Atom)