Като цяло стрийтболът е интересна тема за обсъждане, но тук няма да коментирам последните финтове на Hot Sauce, AO, Професора и останалите от AND1 отборът. Тук просто ще коментирам общата ефективност на въпросните движения. Дали наистина си струва да се научават и прилагат тези "движения"?
От една страна е добре да знаеш някои от тях, понеже когато не можеш да минеш защитник със обикновените движения (макар че ако се изпълняват правилно, това няма как да стане) във помощ идват тези "специални" движения. Друга положителна страна е ефектът - цялата публика, която гледа играта става на крака и крещи във лицето на противника, което пък от своя страна дава преимущество или надъхва играчът, който прави финтовете да се постарае да направи нещо повече.
От друга страна, повечето финтове включват бягане с топката (без тупкане!), хвърляне на топката във въздуха с една ръка, хващане с две и продължаване на дрибъла, което във официалните мачове е фал (носена топка, двоен дрибъл и т.н.). Това е загуба на топката от отбора и сигурно място на пейката за играча, който е направил тези финтове. Разбира се, има и финтове, които са си напълно в правилата на баскетбола, но те са обиждащо малко. Друга отрицателна страна е прекаляването с тези финтове. Защо да правиш поредица от 532623 ненужни финта, когато можеш да оставиш зад гърба си противника само с 1-2? Това прекаляване често води до чадъри, откраднати топки и резултатът е като по-горе. Това ме връща на въпроса: Защо да прекаляваш със финтовете? Има отговор и ще го напиша на английски: show-off. Фукльо. Самохвалко. Човек, който толкова иска да покаже, колко е добър, несъзнавайки колко се излага (спестих си една друга дума, но няма значение).
Като загърбя това "фукане", стрийтболът е нещо велико. Разбира се друго е да играеш в НБА, но като за начало и стрийтболът става. За заключение: финтовете са добри стига да не се прекалява с тях. Както всичко друго...
сряда, 13 август 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар